Последните два часа прекарах пред лаптопа си в гледане на един неописуемо хубав детски филм. При това все по-неописуемо хубав и все по-малко детски. Кофти е да се събудиш един ден малко преди да навършиш 30 и да кажеш: мама му стара, вече не съм дете. Кофти е и затова никога няма да го кажа. Препоръчвам на всеки никога да не го казва, въпреки че готвачът на живота носи на всички ни от най-гнусните си ястия. Ебати скапаното меню ми се падна, ще кажеш и ще си прав. Но с менютата на всички ни е така. Междувременно гледай да се забавляваш сегиз-тогиз и не забравяй, че когато копаеш градината, може да се натъкнеш на някой минимой.