Е как да не ги гледа човек, когато ги дават по ефирната телевизия. Става дума за Крис Тъкър и Джеки Чан в Час пик. Умираш да се смееш, нали? И аз така. После затворихме с Барака на DVD. Едно време, когато още позлвах с гордост модема си и играех СтарКрафт през него със съсед на име Евгени, за Барака беше излязъл страхотен лаф: "Цял ден търся титри за тоя филм и така и не намерих." Веселба ти казвам.

---

---

---

Иначе всеки път, когато си пускам култовата лента на Рон (на снимката вляво), намирам нови и нови неща. И не говоря само за дълбок смисъл. Тази вечер, например, видях един ЗИЛ. Някъде по Индия. Топли като наркотична вълна детски спомени обзеха тялото ми от петите до главата, където блажена усмивка се разпъна между ушите ми... И за да се върнем към реалността, действителността или настоящето, ще кажа, че третата част на Час пик не струва. Гледах я на кино и, съпоставена с пилотния епизод, е боза.