Постинги в блога
15.10.2007 00:23 -
Джим Морисън е жив. Пак
Да, жив е той, жив е, там на Балкана. Като говорим за Врачанския балкан (на снимката вляво, на заден план). Преди седмица имах път към този китен български градец, от който хората дори котка не биха си купили, а аз се наточих за цяла кола. И докато чаках да й сложат транзитните номера, се заразхождах между возилата (някак си искам да напиша думата "райдове"), паркирани на чакъла в криви редици. Един Голф ме изуми с лепенката, която виждате залепена отзад - на втората снимка. Добро попадение, казах си, и побързах да извадя телефона, за да снимам (батко, последното изречение звучи малко абсурдно, но какво да го правиш - съвремие).
Благодарение на цялата тази врътка сега и ти можеш да се насладиш на вечния Джим. Честно, видял е неща, които повечето от нас никога няма да видят.
Поклон.
14.10.2007 23:46 -
Неделна киновечер
Е как да не ги гледа човек, когато ги дават по ефирната телевизия. Става дума за Крис Тъкър и Джеки Чан в Час пик. Умираш да се смееш, нали? И аз така. После затворихме с Барака на DVD. Едно време, когато още позлвах с гордост модема си и играех СтарКрафт през него със съсед на име Евгени, за Барака беше излязъл страхотен лаф: "Цял ден търся титри за тоя филм и така и не намерих." Веселба ти казвам.
Иначе всеки път, когато си пускам култовата лента на Рон (на снимката вляво), намирам нови и нови неща. И не говоря само за дълбок смисъл. Тази вечер, например, видях един ЗИЛ. Някъде по Индия. Топли като наркотична вълна детски спомени обзеха тялото ми от петите до главата, където блажена усмивка се разпъна между ушите ми... И за да се върнем към реалността, действителността или настоящето, ще кажа, че третата част на Час пик не струва. Гледах я на кино и, съпоставена с пилотния епизод, е боза.
14.10.2007 19:39 -
Добре дошъл при минимоите
Последните два часа прекарах пред лаптопа си в гледане на един неописуемо хубав детски филм. При това все по-неописуемо хубав и все по-малко детски. Кофти е да се събудиш един ден малко преди да навършиш 30 и да кажеш: мама му стара, вече не съм дете. Кофти е и затова никога няма да го кажа. Препоръчвам на всеки никога да не го казва, въпреки че готвачът на живота носи на всички ни от най-гнусните си ястия. Ебати скапаното меню ми се падна, ще кажеш и ще си прав. Но с менютата на всички ни е така. Междувременно гледай да се забавляваш сегиз-тогиз и не забравяй, че когато копаеш градината, може да се натъкнеш на някой минимой.Търсене
Архив
